Знаете ли, доста пъти вече осъзнавам и си припомням, че за старите души, най-важни са тишината и покоя. Спокойствието. Дълбочината в отношенията. Да навлезеш в тайната стаичка както казва Елеазар Хараш.
Защото само в тайната стаичка ще видиш всъщност КОЙ СИ. Не кой си като тялото ти и името ти и работата ти и твоите земни цели, а твоята космическа същност и природа.
А телата ни са просто една връхна дреха която я хвърляме всеки път когато се прибираме у доба при Източника. Както змията си сменя кожата, така и ние хората просто хвърляме старата кожа и си спомняме кои сме.
Но все пак, и живота на Земята е хубаво приключение.
Просто самотата, изолацията, интроспекцията(погледна навътре и самоизлесдването) са едно от най-важните неща за всяка стара душа. За всяка душа, която не вижда смисъл в материалния свят, а само в Бога и в духовността. Но осъзнах също че е добре самотата и изолацията да са в умерени количества и всичко да е в баланс.
Осъзнавам, че колкото повече се отдръпвам от хората и от обществото, толкова повече се приближавам до душата ми, толкова повече намирам себе си, толкова повече разбирам кой съм и какво искам да правя с живота си, и най-важното възстановявам си връзката с единственото същество което истински ме обича и което ми дава всичко от което се нуждая(Бог)
Чак сега след около 12-13 години, разбирам защо е трябвало да бъда аутсайдера в училище като бях малък. Но виждам, че и други стари души като мен са имали същата съдба като са били малки, та дори и по-трудна от моята.
Наистина е красиво когато човек остане сам. Сам и напълно гол пред своята природа. Напълно необременен с безсмислени всекидневни желания. Желания които не са наши. Ние просто ги носим и ги осъществяваме, за да избягаме от себе си и от нашата сянка.
Просто, който има мъдрост, любов и истина в себе си, сякаш има целия живот в себе си.
Осъзнах и друго. Мисията на всяка душа е да се освободи от егото си и да стане безличностен и напълно да изгуби идентичността си, защото всичко което сме натрупали като идентифисация и като его е една голяма лъжа.
Защото само когато освободим егото си поне на 99%, само тогава телата ни ще са чисти, и само тогава нашата висша душа и Бог ще могат да започнат да живеят вътре в нас на 100%.
Тоест, само тогава ще живеете истинския живот. Защо ли? Ами защото само когато духът на твореца живее вътре в нас на 100%, само тогава ние ще станем едно цяло с него.
Има толкова много тайни, които обществото е скрило от нас и които нарочно не са ни казали. Знам че не сме били готови, но тези неща са се учили в древните школи за духовност и езотерика.
Елеазар Хараш казва, че самотата е голяма благословия за духовния човек и наистина си е така. Защото е по-добре да имаш само Бога и да си без хора около теб, отколкото винаги да прекарваш време с приятелите си, но в същото време да се чувстваш изгубен и самотен чрез тях.
Просто душата не е създадена за да живее в пълна изолация от Източника който ни е създал. А как се свързваме с него?
Чрез живот в природата и чрез духовни практики. Чрез връщането ни към корените. Не е случайно че много духовни учители са построили огромни ашрами сред природата и далеч от градовете.
Да живееш така както душата ти желае. Да живееш така както Бог ти е отредил. Аз наистина вярвам, че това единственото нещо което всяка стара душа желае. Просто всичко ще се случи постепенно.
След като осъзнавам че целия живот и всичките хиляди години са просто един сценарии и след като виждам и знам, че нашата свободна воля е много малка, просто някак си е много по-лесно човек да се пусне по течението и просто да живее от душата си. Защото всичко е просто филм и ние сме тук за да играем и за да се забавляваме.
Колко парадоксално звучи само. Всички минаваме през наистина тежки страдания, а в същото време Бог се забавлява и всичко което той ни изпраща като трудности е нещо забавно и интересно за него. Значи проблема е вътре в нас, защото явно са ни програмирали да вярваме че страданието е нещо лошо и че трябва винаги да гоним щастието. Мисля че обществото което ни е програмирало да винаги да гоним щастието има проблем и то голям.
Живота е прост. Наистина.
Наистина е много красиво когато човек се вгледа назад и види как Бог просто ни е подготвял за този момент. За големия преход към златната епоха. Просто всички стари души сме тук за да помогнем на онези, които искат да останат да живеят на Земята и които са готови да се променят.
Земята е наша майка и ние трябва да се грижим за нея. Но не да страдаме когато някой върши недобри дела, а да погледнем през призмата на мъдростта. Тоест всичко което се случва е пътя. Пътя на ученика. Осъзнавам че е невъзможно една душа да напредне много в духа, ако тя не си направи голяма карма в много прераждания, защото ако ние винаги имаме положителна карма, тогава никога няма да преминем през дълбоки трансформации на личността и на душата и на духа.
Просто съм се убедил че никой човек няма да се промени доброволно ако не премине през всевъзможни здравословни и психически вътрешни бури, а защо не и външни трудности. Просто страданието е метода на работа на висшия разум. Възпитават ни, учат ни, показват ни къде е правия път и ние вече се ориентираме.
Наистина процеса е много красив. Първо сме една безпомощна гъсеница, която не знае на къде да поеме, а след 10-20 години, вече се превръщаме в една красива пеперуда, която е готова да полети нагоре в съзнанието.
Всичко става бавно и постепенно, но процеса е наистина красив. Просто ако човек не възстанови връзката с душата си, няма как да погледне на живота така както нашия любящ творец гледа на него.
Когато ни е трудно страдаме и не ни е приятно, но когато премине бурята и когато погледнем назад, сякаш само тогава можем да видим красотата на страданието.
И защо се случва всичко? За да се научим да обичаме. Там е живота. Там е смисъла.
Враговете не съществуват. Всички сме просто филмови актьори които сме си написали договори. Кой да бъде добрия и кой да бъде лошия. Но не забравяйте че в друг живот пък Вие ще сте лошите и така се въртят ролите. Тоест не е случайно, ако в този живот някой човек не Ви харесва и ако Ви атакува по някакъв начин. Замислете се че Вие сте му направили нещо в предишен живот. Защото нищо не се случва случайно и без причина.
Наистина погледа от по-висше съзнание може да ни даде покоя и вътрешния мир, а също и спокойствието. Иначе никога няма да видим че целия процес на трансформация, а също и целия живот са невероятно красиви.
Има блаженство в тях. Има нещо специално в това да страдаш и после да получаваш награда под формата на добродетели и също така да се събудиш от съня, да се свържеш с душата си и да се свържеш с Източника и да си спомниш кой си.
Всичко в живота е красиво. Само душата е способна да говори такива думи.
По времето на Атлантида и Лемурия са живели цивилизации които имат напълно положително мислене и отношение към страданията. Тоест тогава тези напреднали цивилизации са живеели в истината, мъдростта и любовта. Тоест те са знаели защо Бог им изпраща тези уроци. А сега нашата цивилизация е изгубила смисъла.
Вижте бебетата и животните. Те дали мислят като възрастните? Или малките деца също. Вървят, паднат и се ударят, реват малко и после им минава и пак са щастливи. Тоест какво става? Те не задържат негативните емоции вътре в себе си като нас?
И какво друго става? Те не мислят негативно като възрастните. На тях не им пука. Защо ли? Ами защото те просто живеят в сърцето.
Наскоро забелязвам как у малките деца има невероятно силна светлина и любов и висша вибрация. Те просто носят Бог в себе си. Те са нашите учители. Ето защо родителите не трябва да програмират децата с ограничаващи вярвания и да ги лъжат. А трябва да ги програмират само с положителни вярвания и да ги научат как да се пазят чрез всекидневни молитви. Защото ако децата нямат негативни убеждения за хората, и ако родителите и децата казват молитви всеки ден, тогава кой ще ги нарани? Кой? След като тогава Бог винаги ще пази и родителите и децата им.
Кой е по-силен от самия творец на живота след като Бог е единствения действаш във Вселената. Той управлява всички хора и никой друг. Ние нямаме контрол на животите си. И като гледам живота ми назад и се убеждавам в това на 100%
Щом Бог задължително управлява животите на всички души на райските планети, тогава да не мислите, че той ще остави душите на Земята да живеят така както те си искат? Ако беше така, тогава божия план никога нямаше да се изпълни.
Пиша, споделям, оставям душата ми да говори и да споделя, а аз просто наблюдавам. В край на сметка това правим всички ние. Просто наблюдаваме как Бог действа и живее, а ние сме това което никога не се променя.
Ето аз открих своята мисия и път в живота. Да помагам на душите, които търсят промяната и които са тръгнали по пътя.
Това е Част 1 от публикацията ми. Ако искаш да прочетеш цялата публикация, тогава
последвай моята Facebook страница за да получаваш допълнително съдържание за духовност и за съвети свързани с намирането на твоята мисия в живота и как да се свържеш с душата си. Facebook страница - Николай Петров
Николай Петров
Знаете ли, доста пъти вече осъзнавам и си припомням, че за старите души, най-важни са тишината и покоя. Спокойствието. Дълбочината в отношенията. Да навлезеш в тайната стаичка както казва Елеазар Хараш.
Защото само в тайната стаичка ще видиш всъщност КОЙ СИ. Не кой си като тялото ти и името ти и работата ти и твоите земни цели, а твоята космическа същност и природа.
А телата ни са просто една връхна дреха която я хвърляме всеки път когато се прибираме у доба при Източника. Както змията си сменя кожата, така и ние хората просто хвърляме старата кожа и си спомняме кои сме.
Но все пак, и живота на Земята е хубаво приключение.
Просто самотата, изолацията, интроспекцията(погледна навътре и самоизлесдването) са едно от най-важните неща за всяка стара душа. За всяка душа, която не вижда смисъл в материалния свят, а само в Бога и в духовността. Но осъзнах също че е добре самотата и изолацията да са в умерени количества и всичко да е в баланс.
Осъзнавам, че колкото повече се отдръпвам от хората и от обществото, толкова повече се приближавам до душата ми, толкова повече намирам себе си, толкова повече разбирам кой съм и какво искам да правя с живота си, и най-важното възстановявам си връзката с единственото същество което истински ме обича и което ми дава всичко от което се нуждая(Бог)
Чак сега след около 12-13 години, разбирам защо е трябвало да бъда аутсайдера в училище като бях малък. Но виждам, че и други стари души като мен са имали същата съдба като са били малки, та дори и по-трудна от моята.
Наистина е красиво когато човек остане сам. Сам и напълно гол пред своята природа. Напълно необременен с безсмислени всекидневни желания. Желания които не са наши. Ние просто ги носим и ги осъществяваме, за да избягаме от себе си и от нашата сянка.
Просто, който има мъдрост, любов и истина в себе си, сякаш има целия живот в себе си.
Осъзнах и друго. Мисията на всяка душа е да се освободи от егото си и да стане безличностен и напълно да изгуби идентичността си, защото всичко което сме натрупали като идентифисация и като его е една голяма лъжа.
Защото само когато освободим егото си поне на 99%, само тогава телата ни ще са чисти, и само тогава нашата висша душа и Бог ще могат да започнат да живеят вътре в нас на 100%.
Тоест, само тогава ще живеете истинския живот. Защо ли? Ами защото само когато духът на твореца живее вътре в нас на 100%, само тогава ние ще станем едно цяло с него.
Има толкова много тайни, които обществото е скрило от нас и които нарочно не са ни казали. Знам че не сме били готови, но тези неща са се учили в древните школи за духовност и езотерика.
Елеазар Хараш казва, че самотата е голяма благословия за духовния човек и наистина си е така. Защото е по-добре да имаш само Бога и да си без хора около теб, отколкото винаги да прекарваш време с приятелите си, но в същото време да се чувстваш изгубен и самотен чрез тях.
Просто душата не е създадена за да живее в пълна изолация от Източника който ни е създал. А как се свързваме с него?
Чрез живот в природата и чрез духовни практики. Чрез връщането ни към корените. Не е случайно че много духовни учители са построили огромни ашрами сред природата и далеч от градовете.
Да живееш така както душата ти желае. Да живееш така както Бог ти е отредил. Аз наистина вярвам, че това единственото нещо което всяка стара душа желае. Просто всичко ще се случи постепенно.
След като осъзнавам че целия живот и всичките хиляди години са просто един сценарии и след като виждам и знам, че нашата свободна воля е много малка, просто някак си е много по-лесно човек да се пусне по течението и просто да живее от душата си. Защото всичко е просто филм и ние сме тук за да играем и за да се забавляваме.
Колко парадоксално звучи само. Всички минаваме през наистина тежки страдания, а в същото време Бог се забавлява и всичко което той ни изпраща като трудности е нещо забавно и интересно за него. Значи проблема е вътре в нас, защото явно са ни програмирали да вярваме че страданието е нещо лошо и че трябва винаги да гоним щастието. Мисля че обществото което ни е програмирало да винаги да гоним щастието има проблем и то голям.
Живота е прост. Наистина.
Наистина е много красиво когато човек се вгледа назад и види как Бог просто ни е подготвял за този момент. За големия преход към златната епоха. Просто всички стари души сме тук за да помогнем на онези, които искат да останат да живеят на Земята и които са готови да се променят.
Земята е наша майка и ние трябва да се грижим за нея. Но не да страдаме когато някой върши недобри дела, а да погледнем през призмата на мъдростта. Тоест всичко което се случва е пътя. Пътя на ученика. Осъзнавам че е невъзможно една душа да напредне много в духа, ако тя не си направи голяма карма в много прераждания, защото ако ние винаги имаме положителна карма, тогава никога няма да преминем през дълбоки трансформации на личността и на душата и на духа.
Просто съм се убедил че никой човек няма да се промени доброволно ако не премине през всевъзможни здравословни и психически вътрешни бури, а защо не и външни трудности. Просто страданието е метода на работа на висшия разум. Възпитават ни, учат ни, показват ни къде е правия път и ние вече се ориентираме.
Наистина процеса е много красив. Първо сме една безпомощна гъсеница, която не знае на къде да поеме, а след 10-20 години, вече се превръщаме в една красива пеперуда, която е готова да полети нагоре в съзнанието.
Всичко става бавно и постепенно, но процеса е наистина красив. Просто ако човек не възстанови връзката с душата си, няма как да погледне на живота така както нашия любящ творец гледа на него.
Когато ни е трудно страдаме и не ни е приятно, но когато премине бурята и когато погледнем назад, сякаш само тогава можем да видим красотата на страданието.
И защо се случва всичко? За да се научим да обичаме. Там е живота. Там е смисъла.
Враговете не съществуват. Всички сме просто филмови актьори които сме си написали договори. Кой да бъде добрия и кой да бъде лошия. Но не забравяйте че в друг живот пък Вие ще сте лошите и така се въртят ролите. Тоест не е случайно, ако в този живот някой човек не Ви харесва и ако Ви атакува по някакъв начин. Замислете се че Вие сте му направили нещо в предишен живот. Защото нищо не се случва случайно и без причина.
Наистина погледа от по-висше съзнание може да ни даде покоя и вътрешния мир, а също и спокойствието. Иначе никога няма да видим че целия процес на трансформация, а също и целия живот са невероятно красиви.
Има блаженство в тях. Има нещо специално в това да страдаш и после да получаваш награда под формата на добродетели и също така да се събудиш от съня, да се свържеш с душата си и да се свържеш с Източника и да си спомниш кой си.
Всичко в живота е красиво. Само душата е способна да говори такива думи.
По времето на Атлантида и Лемурия са живели цивилизации които имат напълно положително мислене и отношение към страданията. Тоест тогава тези напреднали цивилизации са живеели в истината, мъдростта и любовта. Тоест те са знаели защо Бог им изпраща тези уроци. А сега нашата цивилизация е изгубила смисъла.
Вижте бебетата и животните. Те дали мислят като възрастните? Или малките деца също. Вървят, паднат и се ударят, реват малко и после им минава и пак са щастливи. Тоест какво става? Те не задържат негативните емоции вътре в себе си като нас?
И какво друго става? Те не мислят негативно като възрастните. На тях не им пука. Защо ли? Ами защото те просто живеят в сърцето.
Наскоро забелязвам как у малките деца има невероятно силна светлина и любов и висша вибрация. Те просто носят Бог в себе си. Те са нашите учители. Ето защо родителите не трябва да програмират децата с ограничаващи вярвания и да ги лъжат. А трябва да ги програмират само с положителни вярвания и да ги научат как да се пазят чрез всекидневни молитви. Защото ако децата нямат негативни убеждения за хората, и ако родителите и децата казват молитви всеки ден, тогава кой ще ги нарани? Кой? След като тогава Бог винаги ще пази и родителите и децата им.
Кой е по-силен от самия творец на живота след като Бог е единствения действаш във Вселената. Той управлява всички хора и никой друг. Ние нямаме контрол на животите си. И като гледам живота ми назад и се убеждавам в това на 100%
Щом Бог задължително управлява животите на всички души на райските планети, тогава да не мислите, че той ще остави душите на Земята да живеят така както те си искат? Ако беше така, тогава божия план никога нямаше да се изпълни.
Пиша, споделям, оставям душата ми да говори и да споделя, а аз просто наблюдавам. В край на сметка това правим всички ние. Просто наблюдаваме как Бог действа и живее, а ние сме това което никога не се променя.
Ето аз открих своята мисия и път в живота. Да помагам на душите, които търсят промяната и които са тръгнали по пътя.
Това е Част 1 от публикацията ми. Ако искаш да прочетеш цялата публикация, тогава
последвай моята Facebook страница за да получаваш допълнително съдържание за духовност и за съвети свързани с намирането на твоята мисия в живота и как да се свържеш с душата си. Facebook страница - Николай Петров
Благодаря Ви
С любов
Ники
Изображение - Pixabay
4 months ago | [YT] | 5