НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ИЗМЪКНА – МОЯТА ЛИЧНА ИСТОРИЯ
Спомням си как ме гледаха всички преди петдесет години в Беларус, когато казах, че трябва да напусна и да отида в Израел, че нямам друг избор и не искам нищо друго, освен да отида там, в Израел. Хората ме притискаха с въпроси от всички посоки: "Не си тръгвай!" "Какво ще правиш там?", „Може да те вкарат в затвора!“ и много други предупреждения. Но не можех да слушам, знаех, че трябва да отида, че това е моят път. След като подадох молба до съветските власти за емиграция в Израел, станах отказник за няколко години. Отказниците бяха хора, които кандидатстваха за разрешение за емиграция от бившия Съветски съюз в Израел, но властите отхвърляха молбата им. В крайна сметка обаче получих разрешението и направих Алия (букв. „изкачване“, термин, който обозначава емиграция в Израел). Но когато пристигнах в Израел, историята се повтори. Започнах да задавам въпроси, да търся някой да ми обясни защо живеем, каква е целта на живота. Хората отново ме гледаха неловко. "Защо? Какво ви трябва?" ме питаха. Трябваше да получа отговори на въпросите за вселената и съществуването и знаех, че тук, в Израел, трябва да намеря отговора. По този начин бях отведен навътре в земята на Израел, където след дълго търсене, в една дъждовна зимна нощ, бях отведен при моя мъдър и благ учител РАБАШ. Той отвори книгите по Кабала и ми показа вътрешния смисъл на учението. Той отговаряше на въпросите ми един по един, с научна логика и в перфектен ред, въпросите, които ме преследваха от детството. Подобно на баща си, великият кабалист Баал Сулам, моят учител РАБАШ живееше и преподаваше в еврейската ортодоксална общност. Моето призвание беше да бъда крайъгълен камък в разпространението на мъдростта на кабала на широката публика, на светските хора. Когато започнах да преподавам, хората нямаха нужда от нея. — Какво е това, философия? – питаха те, "Това някаква психология ли е?" "Защо ми е? Не е ли религия?" „Трябва ли да се моля три пъти на ден?“ Постепенно се научих да обяснявам мъдростта и хората започнаха да разбират за какво всъщност става въпрос. Моите собствени усилия отчасти допринесоха за този процес. Бях готов да направя буквално всичко, за да накарам израелците да осъзнаят какво съкровище имат. С течение на времето природата взе своето и в хората започна да се появява вътрешно желание за познаване на мъдростта, желание да разберат откъде идваме и накъде отиваме. Днес се приближаваме до същото състояние, което почувствах в Русия и в Израел, състояние, което до днес беше само за малцина. То ще се превърне в порой, който ще ни тласне в теснините, защото ако преди можехме да се задоволим с апартамент, който сме купили с много усилия, добра заплата, гарантирана пенсия и дори случайни пътувания в чужбина, скоро тези удовлетворения повече няма да ни мотивират да ставаме сутрин. Ще почувстваме, че не можем да продължим да живеем така, материалните удоволствия вече няма да ни удовлетворяват. Влошаващата се ситуация в Израел ще увеличи тежестта и ще почувстваме, че се задушаваме, че сме притиснати в ъгъла и няма къде да избягаме, че трябва да избягаме от тъмната и тясна тъмница на бял свят, към място където има дух! Това тясно място е нашият живот, където се чувстваме сами и очите ни винаги търсят мимолетни телесни удоволствия. Усещаме духа на живота само когато излезем от теснините и навлезем в чувствата на другите, когато включим нашите братя в себе си, когато се грижим за тях и се обединим с тях като едно цяло. Това задължение е скрито в учението на Израел, в мъдростта на Кабала. Това е методът да излезем от собствените си граници в сърцата на нашите приятели и оттам да включим целия свят, всички хора и дори животни, растения и минерали. Кабала е учението, което ни води към връзка с висшата сила, която създава всичко и поддържа всичко, и включва всичко и всички в нея. #Михаел_Лайтман
Михаел Лайтман - България
НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ИЗМЪКНА – МОЯТА ЛИЧНА ИСТОРИЯ
Спомням си как ме гледаха всички преди петдесет години в Беларус, когато казах, че трябва да напусна и да отида в Израел, че нямам друг избор и не искам нищо друго, освен да отида там, в Израел. Хората ме притискаха с въпроси от всички посоки: "Не си тръгвай!" "Какво ще правиш там?", „Може да те вкарат в затвора!“ и много други предупреждения. Но не можех да слушам, знаех, че трябва да отида, че това е моят път.
След като подадох молба до съветските власти за емиграция в Израел, станах отказник за няколко години. Отказниците бяха хора, които кандидатстваха за разрешение за емиграция от бившия Съветски съюз в Израел, но властите отхвърляха молбата им. В крайна сметка обаче получих разрешението и направих Алия (букв. „изкачване“, термин, който обозначава емиграция в Израел).
Но когато пристигнах в Израел, историята се повтори. Започнах да задавам въпроси, да търся някой да ми обясни защо живеем, каква е целта на живота. Хората отново ме гледаха неловко. "Защо? Какво ви трябва?" ме питаха. Трябваше да получа отговори на въпросите за вселената и съществуването и знаех, че тук, в Израел, трябва да намеря отговора.
По този начин бях отведен навътре в земята на Израел, където след дълго търсене, в една дъждовна зимна нощ, бях отведен при моя мъдър и благ учител РАБАШ. Той отвори книгите по Кабала и ми показа вътрешния смисъл на учението. Той отговаряше на въпросите ми един по един, с научна логика и в перфектен ред, въпросите, които ме преследваха от детството.
Подобно на баща си, великият кабалист Баал Сулам, моят учител РАБАШ живееше и преподаваше в еврейската ортодоксална общност. Моето призвание беше да бъда крайъгълен камък в разпространението на мъдростта на кабала на широката публика, на светските хора. Когато започнах да преподавам, хората нямаха нужда от нея. — Какво е това, философия? – питаха те, "Това някаква психология ли е?" "Защо ми е? Не е ли религия?" „Трябва ли да се моля три пъти на ден?“ Постепенно се научих да обяснявам мъдростта и хората започнаха да разбират за какво всъщност става въпрос.
Моите собствени усилия отчасти допринесоха за този процес. Бях готов да направя буквално всичко, за да накарам израелците да осъзнаят какво съкровище имат. С течение на времето природата взе своето и в хората започна да се появява вътрешно желание за познаване на мъдростта, желание да разберат откъде идваме и накъде отиваме.
Днес се приближаваме до същото състояние, което почувствах в Русия и в Израел, състояние, което до днес беше само за малцина. То ще се превърне в порой, който ще ни тласне в теснините, защото ако преди можехме да се задоволим с апартамент, който сме купили с много усилия, добра заплата, гарантирана пенсия и дори случайни пътувания в чужбина, скоро тези удовлетворения повече няма да ни мотивират да ставаме сутрин. Ще почувстваме, че не можем да продължим да живеем така, материалните удоволствия вече няма да ни удовлетворяват.
Влошаващата се ситуация в Израел ще увеличи тежестта и ще почувстваме, че се задушаваме, че сме притиснати в ъгъла и няма къде да избягаме, че трябва да избягаме от тъмната и тясна тъмница на бял свят, към място където има дух!
Това тясно място е нашият живот, където се чувстваме сами и очите ни винаги търсят мимолетни телесни удоволствия. Усещаме духа на живота само когато излезем от теснините и навлезем в чувствата на другите, когато включим нашите братя в себе си, когато се грижим за тях и се обединим с тях като едно цяло.
Това задължение е скрито в учението на Израел, в мъдростта на Кабала. Това е методът да излезем от собствените си граници в сърцата на нашите приятели и оттам да включим целия свят, всички хора и дори животни, растения и минерали. Кабала е учението, което ни води към връзка с висшата сила, която създава всичко и поддържа всичко, и включва всичко и всички в нея.
#Михаел_Лайтман
3 years ago | [YT] | 5